Ракетен крайцер тип DLGN
| Ракетен крайцер тип DLGN, проект SCB 240,65 Typhon Frigate (DLGN) | |
| Флаг |  САЩ |
|---|---|
| Клас и тип | Атомен ракетен крайцер |
| Служба | |
| Състояние | разработката е прекратена |
| Основни характеристики | |
| Водоизместимост | 10 000 t (стандартна); 12 000 t (пълна) |
| Дължина | 198,2 m |
| Ширина | 19,5 m |
| Газене | 6,4 m |
| Задвижване | 2 ядрени реактора D2G; 2 парни турбини General Electric |
| Мощност | 60 000 к.с. (44,1 МВт) |
| Движител | 2 гребни винта |
| Скорост | 30 възела (55,56 km/h) |
| Далечина на плаване | неограничена |
| Екипаж | 743 души |
| Радиолокационни станции (РЛС) | SPS-49 и SPG-59 |
| Хидроакустическа система (ХАС) | SQS-26/VDS |
| Въоръжение | |
| Артилерия | 1x1 127 mm |
| Ракетно въоръжение | 1x2 ПУ за ЗРК Typhon LR (40 ЗУР+20 ПЛУР) 1x2 ПУ за ЗРК ЗРК Typhon MR (80 ЗУР) |
| Противолодъчно въоръжение | ПУ за ASROC |
| Торпедно въоръжение | 2x1 533 mm ТА 2x3 324 mm ТА |
| Хеликоптери | 1 Сий Спрайт[1] |
Ракетен крайцер тип DLGN (на английски: Typhon Frigate (DLGN[~ 1])) е проект за атомен ракетен крайцер на ВМС на САЩ, разработен през 1960-те години. В съответствие с тогавашната класификация във ВМС на САЩ се води атомна фрегата (или атомен ракетен лидер (Destroyer Leader Guided Nuclear). Проектът се разработва специално за перспективната бойна информационно-управляваща система „Тифон“, която трябва да замени състоящите на въоръжение ЗРК от серията 3-Т – „Тартар“, „Териер“ и „Талос“. Разработката на „Тифон“ се сблъсква с големи трудности, вследствие на което е прекратена в края на 1963 г. с решение на министърът на отбраната на САЩ Робърт Макнамара. Разработките по проекта впоследствие са използвани при разработката на проекта CSGN.[1]
Проектиране
[редактиране | редактиране на кода]Проектът е формиран около БИУС „Тифон“, ключов елемент в която е РЛС AN/SPG-59 с фазирана антенна решетка. Системата се отличава със солидни размери и се нуждае от значително електрозахранване, което принуждава разработчикът да създаде за нея корабна платформа със солидни размери. Положението се усложнява от курса, взет от Р. Макнамара, към оптимизация на отбранителните разходи на САЩ по критерия стойност/ефективност. Разработени са цяла поредица проекти с различни размери, като всички те имат ядрена силова установка.
Проект H:
- Дължина – 205,7 м;
- Ширина – 22,55 м;
- Газене – 9,14 м;
- Водоизместимост – 16 100 т;
- Скорост – 30 възела;
- Ракетно въоръжение – 1×2 – „Тифон“ LR (60 ракети, включая ASROC), 3×2 – „Тифон“ MR (120 ракети);
- Артилерия – 2×2 Mark 38;
- Авиогрупа – 1 вертолет „Сий Спрайт“ или 3 безпилотни апарата DASH;
- Екипаж – 1040 души.
Проект SBC 227:[2]
- Дължина – 182,9 м;
- Ширина – 18,9 м;
- Газене – 6,25 м;
- Водоизместимост – 10 900 т;
- Скорост – 30,25 възела;
- Ракетно въоръжение – 1×2 – „Тифон“ LR (60 ракети, включая ASROC), 2×2 – „Тифон“ MR (80 ракети);
- Артилерия – 1×2 Mark 38;
- Авиогрупа – 1 вертолет „Сий Спрайт“ или 3 безпилотни апарата DASH;
- Екипаж – 601 души.
Проект F:[3]
- Дължина – 176,8 м;
- Ширина – 18,6 м;
- Газене – 9,14 м;
- Водоизместимост – 9700 т;
- Скорост – 28 възела;
- Ракетно въоръжение – 1×2 – „Тифон“ LR (60 ракети, включая ASROC), 2×2 – „Тифон“ MR (80 ракети);
- Артилерия – 2×2 Mark 38;
- Авиогрупа – 1 вертолет „Сий Спрайт“ или 3 безпилотни апарата DASH;
- Екипаж – 518 души.
През 1963 г. е подготвен последният проект – SCB 240,65.[2] Обаче неговата висока стойност в съчетание с проблемите при разработката и изпитанията на БИУС „Тифон“ водят до окончателното закриване на програмата.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Коментари
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Буквите показват принадлежността към определен класː ВВ – линкор, СС, CL, СА – съответно линеен, лек или тежък крайцер, CV – самолетоносач, DD – разрушител, SS – подводница и т.н.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947 – 1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25. с. 590.
- ↑ а б Friedman N. The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1982. ISBN 978-0870217333. с. 340.
- ↑ Friedman N. The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History. с. 338.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1947—1995. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1996. ISBN 978-155-75013-25.
- Baker, A. D., Friedman N. U. S. Cruisers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-718-6.
- Friedman N. The U. S. Destroyers: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1982. ISBN 978-0870217333.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Ракетный крейсер типа DLGN“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |